Excerpt for Метафоричен ум. Метафорични симптоми. Медикализиране на житейски проблеми (Безплатна глава) by , available in its entirety at Smashwords

Този файл представлява безплатна за разпространение глава от книгата „Раждането на паническите атаки. Модерни форми на човешко страдание“





Метафоричен ум. Метафорични симптоми. Медикализиране на житейски проблеми.

Преживявайки ново и непознато чувство, което е свързано със страдание или оплакване, модерният човек се обръща назад към нещо старо и познато, за да опита да го обясни и намери помощ. Това обичайно е знанието за страдание поради болестна телесна промяна и следва визита при медицинско лице. Намирайки се телесно здрав модерният човек остава без обяснение за чувството, болката и оплакването си. Непознатото в него предизвиква усещане на „страх“ и „паника“.

Такава е ситуацията на хората усещащи „панически атаки“, „паническо разстройство“ и други „психологически“ проблеми. Те изпитват силни, непознати и неприятни чувства на страх и паника, които пристигат като чуждо и непознато чувство отначало. Същината на усещането, което така връхлита човека остава често непознато за него. Емпиричните данни показват, че с времето повечето хора успяват да придобият частичен контрол над тях, ако въобще своевременно не приключи всичко, чрез решаване на възникналото премеждие, което ги е породило.

Какво се случва по време на „паническа атака“? Досега обсъдихме, че човек живее с много други хора, от които е зависим и рядко има дори частичен контрол над тях. Той трябва да се съобразява с модерния начин на живот, което означава, че той трябва постоянно да се приспособява към промени и да се справя с нововъзникнали премеждия. Тъй като модерният живот е в постоянно движение и всяка една негова сфера е сложна, понякога модерният човек се проваля в някои сфери, в които са възникнали промени, към които той не успява да се приспособи. Възникналият провал увеличава значително чувството му за напрежение. Това съответно предизвиква в него сила и енергия за действие за нов опит. Неговият първоначален провал и явно трудната за него промяна усилват чувството му на страх и несигурност. Голям прилив на енергия е усетен в тялото му, прииждащ от чувство на напрежение, но в същото време този прилив е блокиран от чувство на страх от нов провал. Поетично казано две титанични сили се сблъскват в него бъдейки равни по сила. Това предизвиква „паническата атака“, „депресия“, „панически разстройство“, „генерално тревожно разстройство“(и т.н.) или така наречената от мен - душевна парализа.

Отваряйки американският психиатричен наръчник - „DSM-V- ще видим, че “паническите атаки“ са симптом на „психическо заболяване“ и обичайно не присъстват сами по себе си. Симптомите описани са(стр.215):

1.Разтупкване на сърцето

2.Силно сърцебиене

3.Ускорен пулс

4.Потене

5. Треперене

6.Усещане за давене

7.Болки в гърдите или дискомфорт

8.Гадене или коремни болки

10.Чувстване на замайване, липса на сила, лековатост и усещане за припадък

11.Студени и топли вълни

12.Безчувственост на части от тялото или щипещи усещания

13.Чувство на нереалност и чувство на отчужденост от себе си

14.Страх от загуба на контрол или „чувство на полудяване“

15. Страх от умиране


DSM-V на Американската Психиатрична Организация не обяснява същината на „паническата атака“, нещо, което се опитвам да разбера като човешко страдание в тази книга. Моите изследавния на емпирични данни ме насочват в различна посока от изследванията на психолози и психиатри. За мен човешките страдания наречени „панически атаки“ наред с другите човешки състояния описани в този наръчник не са „психологични“ заболявания и проблеми. За мен те са специфична душевна реакция на модерният човек към един постоянно изискващ и променящ се живот в модерните общества.

Самите „панически атаки“ за мен са позитивен „симптом“, желание на модерната личност към подобрение и промяна в живота й, която не може да осъществи, но в това ще се впусна в детайл в последната глава от книгата. Определения като „болести“, „психологически проблеми“, „умствени заболявания“ и „панически разстройства“ не помагат с нещо особено(ако всъщност не пречат) - освен описателно - за разбирането на тези феномени. В тази книга ще се опитам да стигна към ново знание за човешките страдания в модерният начин на живот. Това знание смятам ще покаже, че част от „психологическите“ проблеми на модерната личност са всъщност позитивна енергия и желание за промяна, която няма нужда да се „бори“, а първо да се разбере наново.

Описаните симптоми в американският психиатричен наръчник DSM-V са валидни за толкова много различни и индивидуални хора от различен социален произход, етнос и националност, които далеч не се ограничават до границите на Съединените Американски Щати. Това не е случайно, а е поради глобализиращата модерна вълна, която прониква в повечето страни по света. Въпреки различните групи от хора разположени в различни глобални региони, те обичайно посрещат модерният начин на живот(постоянна динамика, взаимообвързаност и разруха на традидиционна култура) засягащ техните общества по един и същ начин. Оттам и еднаквостта в техните „симптоми“. Затова и алтернативните течения за справяне с човешкото страдание са толкова различни – те се основават на чисто локални традици. Модерността обаче е еднаква за всички включващи и променящи се спрямо нея общества. Една от основните нейните черти е „научността“. Неслучайно психиатрията и психологията добиват висока популярност в новите групи от общества, които се включват в модерният глобален и взаимосвързан начин на живот. Причината затова е, че социалните науки изучават тази модерност и могат да предложат някакво знание за справяне с новият тип страдание, който предизвиква този начин на живот. Старите традиции за разбиране на човешкото страдание – например будизъм или християнство – е трудно да се ориентират в новите отношения създадени между модерните хора, което не прави този проблем невъзможен за тях. Събраното знание в тях е неподаващо се на „обновяване“ тъй като е заключено в определени непроменими текстове. Това не означава, че те не предлагат адекватна утеха и път за „спасение“ и „подобрение“ на човешката душевност. Единствено индивидуалния човек решава кое „работи“ за него или не. Никой друг.

Нека обърна внимание на „симптомите“, които са записани грижовно от социалните науки на психиатрията и психологията. Голяма част от тях са свързани с тялото на човека, а друга част с умът му. Това е мисловна раздяла на човешкото тяло докато в реалността тялото и умът на човека са едно цяло.

Читателят трябва да има предвид, че докато тялото на човека е реална и възможна за докосване материя, „умът“ не е. Човешкият „ум“ е метафора. Какво значи това за изследвания от мен проблем? Човешкото тяло е свързано с медицината. Неговите части – мозъка, гръбнака, краката, органите, тъканите, клетките - могат да създадът болестни състояния. Те се откриват, наблюдават и лекуват от медицината.

В този смисъл „умът“ на човека не може да създаде „проблеми“ или „болести“ тъй като е метафора. Човешкия „ум“ няма никаква връзка с медицината. Въпросите за „умът“ са винаги морални въпроси, които се решават от съвестта на човека, от влиянието на другите хора върху него чрез социални традиции, цивилзационни правила, културни разбирания или от държавната власт.

Някои хора погрешно слагат равен знак между телесният орган „мозък“ и „умът“ на човека, но затова доказателствата показват противното. Човешкият „ум“ не е равен на човешкият орган „мозък“. Човешкият „ум“ не се намира в главата на човека, той не населява част от тялото, за разлика от човешкият орган „мозък“, който населява главата на човека. Мозъчните болести са различен феномен от моралните въпроси за човешкият ум. Човешкият „ум“ не е функция на човешкият „мозък“ единствено, или на която и да е част от тялото.

Въпросите за човешкият „ум“ са въпроси далеч от медицината и природните науки. Те са морални въпроси изследвани от социалните науки: философия, социология, психология, психиатрия, антропология, история и т.н.

Разбира се опити да се въвлекат медицината и природните науки във въпросите за човешкия „ум“, „психика“, „чувства“ , „душевност“, „душа“, „съзнание“,“съвест“ и т.н. са винаги били налице и винаги обичайно неадекватни.

Трябва да отбележа, че болести на човешките органи – сърце, мозък, гръбнак, бъбреци и т.н., могат да имат ефект върху човешкият ум. Това е възможно чрез изследването и опознаването на доказани телесни болестни състояния като Алцхаймер или мозъчни тумори, например. Затова преди посещение при психиатър или психолог пълното здравно състояние на човек трябва да се потвърди от медицински специалисти и техните инструменти за изследване.

Защо тогава са популярни термините „заболявания на умът“, „психологически проблеми и болести“, „умствени разстройства“ и т.н.? Историята показва, че тези термини са извор на морални предразсъдъци и властови борби основани на различия между интересите на различни индивиди и групи от хора, между отстояването на правата на индивидуалната личност и посегателствата на държавната власт. Тези, първи споменати термини, освен ако не метафорични, се ползват с цел: добиване на власт и по-висока социална позиция, отнемане на свобода на нежелани хора и групи от хора, подтискане и социален контрол.

Нека се върнем към телесните оплаквания описани и записани от американските психиатри и психолози на милиони техни „пациенти“ в DSM-V. От сърцебие през потене на тялото и болки в гърдите, или стомахът, тези оплаквания са съвсем разбираеми веднъж приемайки, както аз приех, че „паническите атаки“ и другите „психологически“ проблеми представляват сблъсък в душевността на две силни чувства: чувството на напрежение и притока на енергия, и чувството на страх, което блокира желанието, и енергията за действие. Напрежение, енергия и страх, тези силни чувства предизвикват без изненада телесни усещания за: ускорен пулс, треперене, потене, сърцебиене, задух, тупкане на сърцето, болки в гърдите, коремен дискомфорт и т.н.

Нека преминем към записаните умствени симптоми в DSM-V: страх от умиране, страх от загуба на контрол; „полудяване“; чувство на „нереалност“; чувство за „отчуждение“ от себе си. Придържайки се към разбирането за чувствената динамика на „психологическите“ проблеми тези симптоми добиват яснота. В случая с умствените симптоми трябва да добавя пояснение. Увеличеното чувство за напрежение идва от неуспеха на човек да се справи с ново изискване произлизащо от модерният начин на живот. Това означава, че енергията, която произлиза от нарастналото напрежение в ума на човека е свързана с неговото желание да преодолее в крайна сметка това ново изискване и да се приспособи към него. Усещащият напрежението знае, че ако той не успее да се приспособи към новото изискване по задоволителен за него начин, неговото бъдеще е застрашено. Страхът от провалът му обаче спира тази енергия. Веднъж намерил се в тази ситуация на душевна парализа, на „паническа атака“, или друга „психологическа“ динамика, човекът не може да направи прогрес в своето състояние отървавайки се от него.

Докато човек не преодолее страха си от провал и намери начин да се приспособи към новите промени неговата душевна парализа и „панически атаки“ ще продължат.

Тук трябва да спомена нещо ново. Новите изисквания на модерността и приспособяването на човека не са „дребна работа“. Обичайно те са свързани със сериозни промени в живота на човека, които са трудни и затова застрашителни. Съвсем неизненадващо човек често се опитва да ги избегне, когато може, само, за да ги усложни още повече накрая.

Усещайки нуждата да се приспособи към новото и забрави старите си навицина модерен език да остави старата своя версия“ - човек усеща, че той не може да продължи без да направи тази промяна, която обаче е страховита за него тъй като е непозната - налага се да придобие умения, които не е притежавал досега. На ежедневен език: той трябва да стане „нов човек“. На модерен език: той трябва да стане една „по-добра версия“ на себе си. Това е причината често модерният човек да се страхува от „смърт“ и „умиране“. Това е метафоричен страх, който почти винаги се бърка с реалният страх от биохимичен край – смъртта на тялото. Модерният човек усеща (ако не знае), че ако не направи промяната в себе си той ще „умре“ като личност. Той обаче изглежда приема това свое усещане буквално, а не преносно(метафорично).

Разбира се умът на човека говори в метафори. Тъй като самият е метафора. Понеже чувствата са силни усещания, в случая често хората приемат тях не като метафора, а съвсем буквално. Така ненужно, но разбираемо, емпиричните данни показват, добавят още страх и паника в преживяването си.

Човек с „панически атаки“ и други душевни тревоги чувства, че има нужда от промяна в себе си, защото усеща, че старите му навици не са по вкуса му повече. Също, че поведението произлизащо от тези навици не е адекватно на новата реалност.

Според описаните умствени „симптоми“ в DSM-V човек усеща себе си „нереален“, „не на себе си“ и „отчужден от себе си“. Това е защото повече не желае да бъде тази стара своя „версия“. Неговите чувства и мисли, неговата личност е променена, но поради тази новост той усеща себе си „нов“ и „непознат“. Старото и познатото е неадекватно. То трябва да си замине и бъде оставено, но е давало комфорт досега. Новото „аз“ е непознато и плашещо, но „страшно“ нужно. Тук седи душевна парализа, която живее в „двата свята“стария и новия- без да смее да поеме, в която и да е посока.

Според описаните „симптоми“ в DSM-V човек усеща, че губи контрол над себе си. Това е защото не извършва промените нужни в живота му „блокиран“ от споменатата по-рано чувствена динамика. Това обяснява умствените симптоми принадлежащи към „паническите атаки“, които често хората объркват като буквални нашепвания от умът им. Те са всъщност техни метафорични усещания и образи.

Емпиричните данни показват, че когато човек за пръв път изпитва „паническа атака“ се опитва да си обясни случващото му се ново преживяване чрез най-близкото му достъпно знание от предишен подобен опит. Стягането в гърдите може да се приеме като проблем със сърцето или белите дробове. Чувството за отчуждение и нереалност като болест на мозъка. Стомашният дискомфорт и болки - със заболяване на стомаха или червата.

Веднъж посетил всички възможни медицински кабинети свързани с неговите симптоми, намерил се здрав, модерният човек често стига до психиатър, психолог или психотерапевт, които му дават „диагноза“. Това е метафорична диагноза. Не е медицинска и буквална диагноза на телесно заболяване. Модерният човек обичайно не знае това. Даващият диагнозата специалист често я дава приемайки, че „телесна болестна промяна“ за умствените симптоми на „пациента“ му съществува, но не е намерена от модерната наука за момента.

Защо човек чувстващ „панически атаки“ и други „психологически“ проблеми обърква своите „симптоми“ с реални заболявания на тялото? Споменахме, че разделението на ум и тяло е изкуствено. В реалността ума и тялото на човек работят като едно. Затова когато човек изпитва силно чувство той го изпитва със същите телесни части, с които би изпитал чисто физическа болка. Отново стигаме до разделението между метафорична болка и реална физиологическа болка. Между метафори като „боли ме сърцето“, защото преживях любовна раздяла, и „боли ме сърцето“, защото имам реално физиологическо заболяване свързано с този орган - сърцето. Усещане и изрази като „ще умра ако не го видя“, говорейки за метафорично усещане на мъка поради раздяла с любим човек и „ще умра“ ако не си взема лекарствата за изтъняване на кръвта, които предпазват от натрупване на плаки в сърцето. Можем да продължим с много примери като: „ще ми се пръсне сърцето от напрежение“, „подсякоха ми се краката“, „тежко ми е на душата“, „летя от щастие“ и т.н.

Когато човек се чувства нещастен и „без настроение“ усещанията по тялото му са подобни на настинка или дори заболяване от грип: умора, нежелание за активност и лошо настроение.

Когато човек се чувства отчаян и усеща силна мъка го „стягат гърдите“ - усещане близко до реална болка в гърдите свързана с абонормалност на органи, тъкан или клетки.

Съвсем разбираемо е, че първия път, когато човек изпита „паническа атака“ или друг „психологически“ проблем той ще прибегне до това, което познава от преди – знанието за телесни проблеми и посещаването на лекари. Веднъж посетил медицинските специалисти и оказал се физиологически здрав, модерният човек трябва да се насочи към самообразование и размисъл към скорошните развития в живота си, да се допита до приятели и роднини с повече опит, или да потърси професионален съветник, който специализира в области от човешките проблеми. В крайна сметка понеже той ще има метафоричен проблем, метафоричен „умствен“ проблем, а не реален телесен и медицински проблем, неговото консултиране може да е на база единствено поведение, морални решения, постъпки в отношенията му с другите хора и спрямо социални промени.

Професионалните съветници могат да бъдат психиатри, психолози и психотерапевти. Аз смятам, че по-адекватни специалисти могат да бъдат обучени със социологически профил или интердисциплинарен профил на социологическа или социо-психологическа основа. Лекарите като специализиращи в сферата на медицината веднъж отхвърлили болест на тялото трябва да прехвърлят, ако човека изпитващ проблема желае, към специалист от социалните науки.

След споделеното от мен вероятно е най-добре то да добие повече плът чрез реален пример от психиатричната и психологическа литература с казус:

Mъж и жена са сключили брак от няколко години. След време имат две деца. Съпругата обаче в последната година от брака им се чувства нещастна от състоянието на отношенията с мъжа си. Тя смята, че нейният съпруг вече не полага толкова усилия за отношенията им.
Игнорира ме, говори нейното чувство. Тя изразява своето недоволство като му отказва често сексуално задоволяване под предтекст, че не се чувства физиологически добре(тя е права в това твърдение, но метафорично, тъй като здравето й е безупречно). Това се повтаря за дълъг период от време. Мъжът усеща себе си нещастен и една вечер след поредния отказ на жена си заспива в леглото със силни чувства на разочарование. Ако продължава така ще полудея! “, казва си той преди да заспи. Семейството е събудено през нощта, когато мъжът получава приток на страх и паника от задушаване, и болки в гърдите. За него е извикана линейка. След преглед и насрочени изследвания той обаче се оказва напълно здрав, и му е препоръчано да посети психиатър след като “симптомите“ му продължават с времето. Проблем с нервите“, казват лекарите му, като не споменават обаче, че имат предвид метафоричен проблем с „нерви“, а не буквален. Той е преминал през невролог, все пак.

Какво се е случило с тази двойка? Модерният брачен живот изисква постоянни усилия. Това обичайно значи двустранна и постоянна комуникация наред с разнообразни усилия на ухажване. Както обсъдихме в другите глави модерният начин на живот разрушава традиционният начин на живот и „докато смъртта ни раздели“ няма същата сила, каквато е била заложена в традиционния смисъл на бракът. Изглежда мъжът е спрял да полага тези усилия и това е отразено от неговата партньорка. От нейна страна тя не комуникира отворено своите чувства на разочарование, а решава да накаже съпруга си. В трето действие мъжа не разбира случващото се, но усеща пораждащото се в него напрежение и чувство на разочарование. Чувството на разочарование и „мъка“ се усеща в тялото на човек често чрез стягане в гърдите и напрежение в областта на гърлото - наред с фрустрацията и гнева. Съпруга не може да изрази своето разочарование към жена си, нито разбира същината на проблема, който е налице, защото е зависим от нея. Неговите силни чувства на разочарование надигат чувството на напрежение в него, което се изразява в усещане на стягане в гърдите и вратът му. Това чувство не може да намери „освобождение“ поради описаната от нас динамика. Страхът от бъдещето идва налице за него - ако тези физиологичски проблеми на жена му продължът, то бъдещия му живот ще е „мъртъв“ откъм радост и ще бъде непоносим за живеене до „лудост“. Тя твърди е болна и той приема думите й за истина, а може би изпитва съмнения, които увеличават недоволството му. Така възниква динамиката на „паническите“ му атаки, които го призовават – метафорично – към промяна, решаване на проблема. Той не може да продължава повече по този начин, но не може да намери подходящо действие, което да реши проблема му. Не може да напусне жена си, защото вероятно я обича или е зависим от нея поради други причини, но и не може да остане с нея в това положение тъй като живота му е станал непоносим. Емоцията на разочарование и страх „пълни гърдите му“ с напрежение. Тя „прелива“ в онази съдбовна вечер. Така и се стига до развитието на историята с посещението на съпруга в болницата.

Какво може да бъде сторено? Обичайно решенията зависят единствено от самите личности. Един от двамата с течение на времето може чрез самообразование и размисъл да разбере същината на ситуацията и намери изход. Съпругът може да възобнови усилията да прави жена си щастлива. Съпругата може да започне разговор за причините поради, които се чувства нещастна и симулира физиологическо неразположение. Двойката може да се допита до друга брачна двойка с повече опит, които може би са се справили с подобни проблеми преди. Като крайна опция седи възможността двойката да посети професионален консултант. Намирането на всеобщо разбиране на ситуацията и нейната динамика ще намали чувството на напрежение в съпруга и неговите „панически атаки“ ще изчезнат.

Разбира се не всички брачни проблеми предизвикват „панически атаки“ в някой от партньорите.
Със сигурност някои от тях предизвикват изблици на тези „подтиснати“ емоции на нещастие и разочарование. Ако съпругът, например, беше изразил с викове и „скандали“, своето разочарование и натрупано напрежение краят на историята щеше да един. Историята щеше да е различна ако и съпругата беше подходила другояче. Любопитното в случая е липсата на умения за комуникация, липсата на умение за разпознаване на ситуацията и високият контрол на чувствата от двете страни. Разбира се и известната неискреност на двете страни. Тук става дума за индивидуални човешки решения. За морални въпроси. За модерни промени в брачната институция. Не и за медицина. Не и за болести на тялото. Това не би попречило за развитие на този брачен проблем в посока постоянно посещение на медицински заведения и убедеността на съпругът в някакъв физиологически източник на тревогите му.

С напредването на модерността и нейното усложняване брачните отношения ще стават все по-изискващи и шансът за развитие на дълбоки и неясни на пръв поглед проблеми би трябвало да се увеличава, но с това и знанието ни за тези проблеми.




Download this book for your ebook reader.
(Pages 1-16 show above.)